До Сарагоса и назад

Здравейте! Аз съм Лъвчо – талисманът на СОУ „Христо Ясенов” за проекта по Програма „Коменски”. Този път ще пътуваме до Испания. Ще ме придружават г-жа Емилия Цветкова и г-н Венцислав Вълов. Малко са скучни, но нищо.

Летяхме си ние над планини и гори през девет земи в десета. Минахме и над морета и океани, но бях затворил очи, че много друсаше, та така и не ги видях. Екипажът на самолета ни посрещна и изпрати с усмивки.

Пристигнахме на летището в Мадрид. Докато чакахме връзка, попрочетохме пресата. Оттам се отправихме по магистралата до Сарагоса. Е, и аз покарах малко автобуса. Пристигнахме отвечер. Настаниха ни в хотел „Дон Диего де Веласкес” – вие го знаете, прочут художник. Любезните домакини ни разведоха из центъра на 700-хилядния град.

Видяхме площад „Испания”, парламента на провинция Арагон, бароковата базилика „Нуестра сеньора дел Пилар”  (строена цял век още отпреди 300 години), градския съвет, монумента на земята и водата, изграден за Световното изложение през 2008 г.,

паметника на великия художник Франсиско Гоя, архиепископската катедрала, стария пазар, тесните улички из историческия център, римската арка, река Ебро и много други.

На сутринта се отправихме в покрайнините на града към Средно училище „Антонио Мачадо”. То е частно училище, основано преди 30 години. В него двайсет и няколко учители

обучават над 300 ученика на възраст от 3 до 19 години. Класните им стаи са по-малки от нашите – но и класовете им са с по-малко ученици. Направи ни впечатление, че стаите са пъстро шарени, пълни с учебни пособия и нагледни материали. Обясниха ни, че учебният процес се финансира от правителството. Родителите плащат само транспорта до предградието, храната на обяд (там се учи от 9 до 5) и – о, Боже! – уроците по английски.

Учат го всеки ден, а покрай него и втори чужд език, и то още от 3-годишна възраст. И понеже си плащат, родителите вземат активно участие в обучението. Всяка седмица децата получават домашно да опишат приключенията си с лъвчето Сиерзо и човечето Сусо. Мама и татко им помагат: водят дневник, лепят снимки и картинки, описват какво са правили.

Разведоха ни из училището – нас тримата българи и двете чаровни колежки от Будапеща. Видяхме добре оборудваните кабинети по езиково и компютърно обучение, по химия, биология, музика, готварство и др. Имаше и един ученик, наказан в коридора. А аз забелязах и стикери „Забранени мобилни телефони”. Досущ като при нас.

В класните стаи кипеше усилна работа. Ученици и учители подготвяха 22-рата Седмица на културата. Тази година тя беше посветена на 16-те региона на Испания. Всеки клас представяше отделна провинция с нейните забележителности, архитектурни паметници, традиционни носии, занаяти,

храни, известни люде. Играеха всевъзможни учебни игри с цел да се запознаят и представят по-пълно отделната провинция. Училището беше украсено – от учениците – просто великолепно. Имаше замъци, катедрали, дворци, вятърни мелници, пещери с динозаври, какво ли не. По стените висяха знамената на регионите, ученически рисунки. По-големите деца помагаха на по-малките. Дори гледахме драматизация по „Дон Кихот” с истински Рицар на печалния образ и неговия оръженосец Санчо Панса, с Дулсинея и други герои от романа.

В петък на асфалтирания двор започна истинският празник. То не бяха цветове, не бяха багри. Истинска феерия, наслада за окото! Какво ли нямаше – римски войници, крале и кралици, принцове и принцеси от Средновековието, феи и вещици, динозаври и чудовища, петнисти крави и овчици, гроздове, плодове и зеленчуци, барабанчици, големи художници като Салвадор Дали и картините им, певци и музиканти, спортисти, и, разбира се – туристическата индустрия: всяка година Испания посещават над 40 милиона туристи. Естествено, най многобройна и разнообразна беше групата на провинция Арагон.

Няколко часа продължи великолепното представяне. То завърши с чудесно фламенко, изтанцувано от родители и дядовци. А пък аз се снимах с истински кардинал. Или поне така казват – знаел да чете на латински.

Накрая се простихме с нашите домакини – тъжно ни беше, но няма как. Обещахме си да се видим отново в някоя от 10-те държави-участнички в проекта.

В събота отново сме на огромното летище в Мадрид. Направихме си по снимка за сбогом, взехме метрото от единия терминал до другия и ето ни пак в самолета на „България еър”. Барселона я видяхме само отгоре – от 11 хил. метра, морето го проспахме, и „Здравей, София!” – „Добре дошли в Етрополе”.

Чакам следващото пътуване. Хайде с мен!