Пътуване до Полша 

Здравейте! Аз съм Лъвчо – талисманът на СОУ „Христо Ясенов” за проекта по Програма „Коменски”. Този път ще пътуваме до Полша. Ще ме придружават г-жа Цветелина Овчарова и г-н Венцислав Вълов.

Първо прелетяхме до Виена. Оттам взехме самолет – малко старичък – до Краков. С автобус отпътувахме до град Струмен, край Катовице, Южна Полша. Заедно с нас гостуваха още 11 колеги: Брайън и Нийл от Челтнъм, Англия; Лаура и Челуис (помните го – той беше „истинският” кардинал, с когото се снимах в Сарагоса) от Испания

и Габи, Едит, Нели, Орши, Орши № 2, Рита и Рожи от Будапеща, Унгария. Настанипа ни в хотел „Вила Руфина” – малък, но спретнат.

 В Основно училище „Шльонските въстаници” ни посрещнаха много сърдечно.

Директорката на училището и заместник-кметът на града поднесоха приветствия.

Училищният хор „Канцонета”, носител на национални и международни награди, ни поздрави с песни на полски и английски. В училищния салон ученици от 5 и 6 клас изнесоха литературно-музикална програма, посветена на 96-годишнината от възстановяване независимостта на полската държава – 11.11.1918 г.

Особено вълнуващо бе изпълнението на децата със специални образователни потребности.

Малките изпълнители ни изнесоха и урок по полски танци: полонеза и мазурка. Ученици от 2 и 6 клас ни показаха техните обичаи за Великден и Коледа.

Особено впечатление ни направи чистотата, която поддържат в училището всички около 240 деца от 1 до 6 клас.

На следващия ден ни разведоха из околните градове Пшчина и Белско Бяла. Голямо впечатление ни направи бароковият замък-музей, една от характерните забележителности на Пшчина.

Последната вечер присъствахме на церемониална вечеря в средновековния ресторант в рицарския замък  край Пшчина. Персоналът ни беше подготвил пътуване назад във времето – средновековна обстановка, едновремешни танци и игри, дори рицарски двубой с мечове.

Накрая се простихме с нашите домакини – тъжно ни беше, но няма как. Обещахме си да се видим отново през февруари 2015 г., когато директорите и координаторите на проекта от другите 9 страни ще дойдат на посещение в Етрополе.

На път до Хърватска 

Здравейте отново!

Вече повече от година мина от началото на нашето партньорство. Е, след хубавата почивка през лятото, сега е време за нови срещи и дейности. Но най-напред трябва да споделим какво сме свършили досега и да планираме нашите бъдещи съвместни приключения.

И ето ме отново на път до Хърватска, където ще се проведе третата среща за планиране на партньорите. Сега пътуваме с автобус, което е радостно за мен, защото  обикновено ми прилошава в самолет.

Моята компания сега е доста голяма: г-жа Светла Вълова- директор, г-жа Христина Калайджиева – координатор, г-жа Мария Барковска- учител по английски език, г-жа Цветанка Христова- начален учител, г-жа Румяна Николова- начален учител. Пътуването е доста дълго – след дванадесет часа пристигаме в хърватската столица Загреб късно през нощта. След още няколко часа престой на автогарата успяваме да вземем първия автобус от Загреб до гр. Сисак.

 Хората в Хърватска са дружелюбни и аз разбирам езика им доста добре, което ме кара да се чувствам като у дома в тази красива страна. Хотел Панония ни приютява и скоро се срещам с другите талисмани и техните учители в хотелското фоайе. Тук е и Кристина от училище „Катарина Зинска”, за да ни приветства и отведе до Меченцани. Партньорското училище в Хърватска е на около 35 километра от гр. Сисак, близо до границата с Босна и Херцеговина.

По традиция, домакините са приготвили чудесно посрещане с вкусна вечеря.

За моя изненада, храната тук много прилича на нашата - вкусни сърмички със зелеви листа, картофено пюре и тестени сладкиши, някои от които са подобни на българската баница. После Кристина пробва нашите познания за Хърватска със забавна презентация. Сърдечната вечер продължава с хърватски танци, представени от учителския колектив. Очевидно, нашите домакини обичат да се забавляват, точно както и ние българите.

 Вторият ден от посещението започва с прекрасна церемония за добре дошли. Домакините ни карат да се чувстваме като истински ВИП личности, защото са поканили Областния управител, представители на местната власт и репортери от местните медии.

Ала нищо не може да се сравни с красивото пеене, свирене на традиционни инструменти и драма, които учениците от училище „Катарина Зинска” са подготвили за нас. Поздравления за всички участници и техните учители.

 След великолепното представление ние се разделяме на групи, ученици ни развеждат из училището, а после посещаваме часове по математика, хърватски език, география, история, английски език и квилинг.

Следобед нашите учители се залавят за работа. Те трябва да представят какви дейности са изпълнили през втория семестър на Партньорството.

Нашите домакини са ни подготвили още една изненада в почивката. Хърватските хора, точно както и ние, почитат своята земя и нейните дарове. Свидетели сме на  кратка презентация за традиционния Ден на хляба. Все още усещам прекрасния вкус на домашно приготвените хлябове, сладкиши и кифлички.

 Работата продължава на другата сутрин. Сега учителите планират какво да правят през следващия семестър.

Следобед се отправяме към Хърватска Костеница, където ставаме част от зрелищния фестивал на кестена. Удивен съм от начина, по който хърватите пазят традициите си и съживяват средновековното си минало.

Следващият ден е ден за заминаване. Трябва да се сбогуваме с нашите приятели и да потеглим по дългия път обратно към дома. След няколко часова обиколка из центъра на красивия Загреб ние се качваме на автобуса за София.

Сега аз съм силно развълнуван и очаквам с нетърпение да посрещна всички приятели в Етрополе през февруари 2015 г.

Вълнуващото ми пътешествие до Тринец, Чехия

Здравейте, приятели!

 Аз съм Лъвчо и сега ще ви разкажа за вълнуващото ми пътешествие до Тринец, Чехия.

На 12 юни 2014г. се качих на самолета за Виена, Австрия,  заедно с г-жа Тинка Цолова, г-жа Ценка Бояджиева и г-жа Румяна Вутова. 

 После  пътувахме с автобус  от Виена до Бърно, Чехия.

А след това – до Фридек Мистек. Там ни чакаше Магда  – нашият любезен домакин и директор на Основно училище „Дани и  Емила Затопкович“ в Тринец.  Тя ни закара със своя автомобил до Тринец и ни настани в хотела.

След кратка почивка се отправихме към училището. Там ни посрещнаха много гостоприемно и вълнуващо. Насладихме се на интересната програма, която учениците от спортните паралелки изнесоха специално за нас.

 

 

 

 Приятелите ни от Полша също бяха пристигнали и заедно с тях на следващия ден разгледахме училището.

 

 

 

 С голям интерес посетихме час по писане в първи клас, часове по информационни технологии, биология и изобразително изкуство. Разгледахме различни  учебни  кабинети и се срещнахме с много нови приятели. 

 

 

Кметът на Тринец ни оказа специално внимание и ни посрещна много сърдечно.

 Посетихме и стоманолеярния завод в града. Беше истинско приключение.  Дори за един смел  лъв като мен,  разходката из завода беше голямо предизвикателство.

 Разходихме се  сред природата в Яворовата гора. Изкачихме се със седалков лифт , а от там гледката беше невероятна.

 По време на обиколката ни в района разгледахме свещоливница и там нашият екскурзовод подробно ни разказа и демонстрира  процеса на изработване и оцветяване на свещи.

Разходихме се из Фолклорния музей на открито в Рожнов, недалеч от Тринец.  От там изпратих по пощата картичка до приятелите ми в Етрополе. Видях старинни сради, в които е запазена атмосферата от минали времена.

 

 

 

На 15 юни 2014г отпътувахме за България. Приятелите ни от Чехия ни подариха талисман Емил за спомен и ето ни заедно на Аерогара София  след едно вълнуващо пътуване и незабравими преживявания.

 

До нови срещи, скъпи приятели!

Лъвчо