Пътешествие в приказна Италия

Привет! Отново съм аз – Лъвчо. Да ви припомня, че съм талисман на СОУ „Христо Ясенов” за проекта по програма „Коменски”. Този път пътувам към Италия. Денят е 18.05.2014 година. С мен са г-жа Стефка Станева, г-жа Мария Транчева и г-жа Румяна Пенкова.

Качихме се на самолета и полетяхме към Милано. Граница! Бонджорно!...И сме в Италия – страната на мечтите. Остават ни още някакви си петстотин километра и ще се срещнем с нашите партньори. Тръгваме с автобус към Централна гара – Милано. Уха-а-а, каква гара – уникална архитектура! Купихме си билети за влакчето и хайде за Болоня. Тук трябваше да почакаме. Влакът за Чезена закъсня. От Чезена автобус ни отведе до последната ни спирка – Чезенатико.

Любезните домакини ни настаниха  в уютен хотел. На стотина метра от него се простираше Адриатическо море. Всичко около нас бе наслада за окото. Истинско великолепие!

Следващия ден - приятна среща с нашите партньори от Полша, Чехия, Испания, Турция, Хърватия, Унгария, Италия. Домакините ни предложиха плътна програма. С организиран превоз ни отведоха до начално училище De Amicis.  Тук се обучаваха деца от първи до пети клас. Във всяка паралелка броят на учениците е различен – от 15 до 28.

Още от входа се забелязва, че тук царят уют, чистота, ред и дисциплина. Учениците бяха с униформа – момчетата със сини престилки, а момичетата с розови. Поканиха ни да посетим час по четене с Пинокио, после отново се срещнахме с Пинокио, но този път в час по италиански език. В часа за спорт ученици се подготвяха за лятото, затвърдяваха плажна игра – фризби. Оказа се, че два пъти в седмицата часовете по спорт се ръководят от специалисти по спортни игри. Иначе учебната програма не се различава съществено от нашата. И в италианското начално училище се учи математика, роден език, английски език, информатика. Различното е, че учебният ден започва в осем часа и приключва в 12.30, няма фиксирани междучасия, а учебната седмица е шестдневна. Да, добре сте разбрали – учат и в събота.
Посетихме и друго начално училище Moretti. Тук присъствахме на концерт, насладихме се на типични италиански песни. Ако искате вярвайте, но заедно с учениците пяха и нашите учителки. В ІV клас ни почерпиха с домашно приготвени сладкиши. Запознах се с много ученици. Харесаха ме. А пък аз съм възхитен от тях. Разбрах от Мари /училищния координатор/, че тук училищата са седем. Намират се в различни сгради, но се ръководят от един директор. Всички училища имат общо административно ръководство.

Учебният ден приключи и нашите домакини ни заведоха на обяд в енорийската зала. Опитахме италиански ястия и десерти – връх в кулинарните изкушения.

След обяда посетихме печатница Bertozzi. Казаха ни, че боите се приготвят от естествени материали, а рецептата е тайна. Всичко се изработва ръчно.

Вечерта домакините ни изведоха на разходка. Показаха ни забележителности на Чезенатико – канала / рисуван от Леонардо да Винчи /, улица „Консерва” / тук има дълбоки ями, специално оборудвани за консервиране на огромно количество риба/, паметника на Гарибалди. По време на разходката ни почерпиха със сладолед. Никога не бях опитвал толкова вкусен сладолед.

Третия ден автобусът ни отведе в Римини. Посетихме парк Мини Италия –истинска приказка. Останах без дъх, а за спътничките ми да не говоря.

Четвъртия ден за съжаление не участвахме в работата на екипа. Предстоеше наблюдение в друго училище, както и представяне на дейности по проект „Нашите разнообразни места в сплотена Европа”. Сбогувахме се с нашите приятели. Рано сутринта ние, групата от България, поехме обратния път – Чезенатико, Чезена, Милано. Качихме се в самолета и полетяхме към София. Граница! Добър ден! …И отново сме в България.