Здравейте от Истанбул!

     Аз съм тук на предпоследното си пътуване по нашия Коменски проект и този път ще посетя турското Основно училище „Зубейде Ханъм”.

  Току що пристигам след десетчасово пътуване с автобус, заедно с единадесет учители от СОУ „Христо Ясенов”. Серхат е тук, за да ни посрещне и заведе до хотела, който се намира в приятен и доста оживен район, близо до известния площад Таксим.

Без да губим никакво време, ние обядваме в чудесен ресторант на брега на Златния Рог. Възползваме се от възможността да разгледаме Вселенската Патриаршия, която се намира наблизо, и незабавно се отправяме към училище „Зубейде Ханъм”.

     Въпреки че днес е изпитен ден, нашите партньори са готови да ни посрещнат с чудесно представление на традиционни турски танци и музика от различните райони на страната.

Специално за нас танцуват професионални Дервиши, чието изпълнение е просто зашеметяващо и спиращо дъха. За наша изненада, родители от околността са дошли да видят представлението и да се срещнат с нас. Всички са толкова развълнувани. Моят турски приятел, Лемон, ме развежда из училището и представя на учениците и учителите там. Хубави класни стаи за около 40 ученици, всяка от които е оборудвана с интерактивна дъска.

   Виждам, че нашите партньори са свършили доста работа по проекта - картата на партньорството, плаката за добре дошли в Турция, представяне на партньорските страни. Време е за традиционната размяна на подаръци. Персоналът на училището е подготвил за нас вкусни закуски.

Следващият ден от моето посещение е 1ви Май, национален празник в Турция, както и у нас. Макари че всички пътища са блокирани, нашите домакини, Серхат и директорът на училището, успяват да се доберат до хотела след 5 километра ходене пеша, да ни вземат и поведат на незабравима разходка из великолепния Истанбул. Толкова много забележителности, толкова много история, толкова много българска реч.

Разглеждаме Топ Капи Сарай, минаваме покрай, Света София, Синята джамия, Капълъ Чарши, Египетския пазар за подправки, Кулата Галата. 

   Накрая аз съм толкова изморен, че незабавно си лягам, но на моите учители им се ще да проучат още повече града. Те се отправят на вечерно пътуване с корабче по Босфора. О, трябваше да се присъединя към тях. Казват,че е било невероятно преживяване.
     След малко пазаруване на следващия ден, ние тръгваме обратно към България. Автобусът до София ни чака на автогара Байрампаша.

Сбогом Истанбул!