Здравейте приятели,

Време е за моето последно пътуване до Сарагоса, където ще се състои последната партньорска среща за преглед и планиране. Групата ни е малка - само аз, директорката на училището Г-жа Вълова и Г-жа Калайджиева – нашият координатор. След полета от София до Мадрид ние най-накрая успяваме да намерим билети за автобуса до Сарагоса (оказва се, че сега е началото на сезона на почивките и всички пътуват). Въпреки че се притесняваме да не пропуснем първата част от официалното посрещане, Чаро ни чака на автогарата и ни откарва с колата точно навреме за презентацията на България, която децата от училище „Антонио Мачадо” са приготвили.  Представете си вълнението ни, когато при влизането в залата, виждаме  две деца да говорят за българската храна, традиции, за Кирилицата, за София и Етрополе. Е добре, това е планът – учениците от испанското училище показват каво са научили за партньорските страни.  Ние сме удивени от това колко много знаят, от техните артистични и езикови умения.

Представлението е страшно забавно.
Какво би била фиестата без храна? Време е за Интернационалния Бюфет. Родителите са сготвили всички рецепти, които ние сме обменили. Сега можем да вкусим  ястия от Средиземноморието, Балканите, Скандинавия, Британските острови и Централна Европа.
Е, има още много за вършене през следобеда и учителите от всички партньорски страни трябва да продължат своята работа за успешното приключване на проекта.

След церемонията за посрещане всички гости са паканени в съседен ресторант, където ни чака вкусна традиционно испанска вечеря.

През следващия ден предстоят още изнинади. Ученици от Антонио Мачадо ни посрещат и развеждат из училището.

Можем да видим, че през двете години различните класове са проучили историята и съвремието на всичките девет партньорски страни. Учениците, които са изучавали България, са изготвили красиви плакати, посветени на нашето минало, география, икономика и известни личности.

После следва Парадът – училищният двор се превръща в истински интернационален фестивал. Всички ученици са тук, заедно с техните учители и родители, без чиято помощ, както разбираме, празникът би бил невъзможен. След Одата на радостта и членове на всички делегации, носещи националните знамена, децата, които са работили по всяка от партньорските страни, представят нейната култура и традиции по най-атрактивен начин. Истинска фиеста е – традиционни танци и музика, ключови фигури и факти от Турция, Италия, Полща, Хърватска, Чехия, Швеция, Унгария, Британия, България и Испания.

Слеобяд учителите работят, както обикновено. Те трябва да прегледат онова, което са свършили, и да планират Крайния отчет.

Съботният ден започва с обиколка из Сарагоса. Водят ни двама учители и трима ученици, които ни показват забележителностите.  Виждаме останките от Римската градска стена (градът е бил основан от Цезар Август), еврейския квартал, Музея на Гоя, Катедралата Сан Салвадор с прекрасните  облицовки в типичния за Испания стил Модехо, централния площад с Катедралата, посветена на покровителката на града - Девата от Пилар. Обиколката завършва с великолепния Алхаферия, един от много малкото напълно запазени средновековни дворци в Испания.

След вълнуващата разходка в горещото слънце на Сарагоса, ние се присъединяваме към ежегодната Фиеста в училище „Антонио Мачадо”. Всяка година през юни, когато приключат учебните занятия, родители и учители организират прекрасно тържество.  Училищният двор е пълен с родители, ученици, учители и той се превръща в истински увеселителен парк с изненади и забавления за всички възрасти. Всички споделят традиционната паеля и напитки, разговаряйки за отминалата година и планирайки бъдещи съвместни дейности. Атмосферата е чудесна. Гостите също се потапят в празничното настроение.

Неделята е ден за сбогуване. Въпреки че съм малко тъжен, аз съм сигурен, че ще поддържам връзка с всичики приятели, защото това беше едно чудесно партньорство.

Здравейте от Истанбул!

     Аз съм тук на предпоследното си пътуване по нашия Коменски проект и този път ще посетя турското Основно училище „Зубейде Ханъм”.

  Току що пристигам след десетчасово пътуване с автобус, заедно с единадесет учители от СОУ „Христо Ясенов”. Серхат е тук, за да ни посрещне и заведе до хотела, който се намира в приятен и доста оживен район, близо до известния площад Таксим.

Без да губим никакво време, ние обядваме в чудесен ресторант на брега на Златния Рог. Възползваме се от възможността да разгледаме Вселенската Патриаршия, която се намира наблизо, и незабавно се отправяме към училище „Зубейде Ханъм”.

     Въпреки че днес е изпитен ден, нашите партньори са готови да ни посрещнат с чудесно представление на традиционни турски танци и музика от различните райони на страната.

Специално за нас танцуват професионални Дервиши, чието изпълнение е просто зашеметяващо и спиращо дъха. За наша изненада, родители от околността са дошли да видят представлението и да се срещнат с нас. Всички са толкова развълнувани. Моят турски приятел, Лемон, ме развежда из училището и представя на учениците и учителите там. Хубави класни стаи за около 40 ученици, всяка от които е оборудвана с интерактивна дъска.

   Виждам, че нашите партньори са свършили доста работа по проекта - картата на партньорството, плаката за добре дошли в Турция, представяне на партньорските страни. Време е за традиционната размяна на подаръци. Персоналът на училището е подготвил за нас вкусни закуски.

Следващият ден от моето посещение е 1ви Май, национален празник в Турция, както и у нас. Макари че всички пътища са блокирани, нашите домакини, Серхат и директорът на училището, успяват да се доберат до хотела след 5 километра ходене пеша, да ни вземат и поведат на незабравима разходка из великолепния Истанбул. Толкова много забележителности, толкова много история, толкова много българска реч.

Разглеждаме Топ Капи Сарай, минаваме покрай, Света София, Синята джамия, Капълъ Чарши, Египетския пазар за подправки, Кулата Галата. 

   Накрая аз съм толкова изморен, че незабавно си лягам, но на моите учители им се ще да проучат още повече града. Те се отправят на вечерно пътуване с корабче по Босфора. О, трябваше да се присъединя към тях. Казват,че е било невероятно преживяване.
     След малко пазаруване на следващия ден, ние тръгваме обратно към България. Автобусът до София ни чака на автогара Байрампаша.

Сбогом Истанбул!